В клуб перото

Онзи ден бях на любимото си кафене в София - клуб Перото. Във всеки магазин или ресторант които посещавам в София говоря на български и винаги хората реагират нормално. Разбира се, че като говоря български имам чужд аксент, но в крайна сметка не е толкова странно в столицата на една страна, чужденец да говори езика. Само че в този случай сервитьорът отгоровеше на английски, и разговорът беше следния:

-Добър ден, една кола и едно кaфе с мляко.
-Ok, something else?
-Не, благодаря.
-Ok, four leva please.

След това си помислих "колко обичат хората да практикуват езици. И аз, разбира се. Обаче аз поне практикувам езика който се говори в тази страна. Толкова ли му е трудно да разбере че ако успях да кажа на български "Добър ден, една кола и едно кафе с мляко" с лекота, със сигурност ще мога да разбера "искате ли още нещо?". 

После седнах, изпих напитката и от стола видях много хубава корица която привлече вниманието ми. Книгата се казва за теб, но да бъда честен, първото което ми хареса повече беше корицата. А ето я.




Разбира се че още трябва да науча много думи, но няколко стихотворения ги разбрах добре, и сега ще препиша тук едно от любимите ми:

Това ли е успехът?

Трепах се цял живот.

Калта под ноктите си вадих

и успяхме.

Построихме къща,

фамилна, пететажна.

Порадвахме ѝ се,

докато синът ми се ожени

и заживяха другаде.

Съпругът ми - 

След дълго и тежко боледуване...

Останах сама,

за да ме затрупва

пететажната самота -

онази убийствената. 

Божана Апостолова

Само да кажа че... Ще съм много благодарен ако поправите моите грешки. Когато вече можеш да говориш свободно чужд език, най-трудното е да пишеш така че да звучи добре. Така че... Очаквам вашите съвети!

  

И следващият път ще кажа, че не говоря английски! Дано така да ми отговорят на български.

¡Síguenos en facebook!